Бедността в България

Капан на безработицата и стимулите за работа в България

Добавена: 18.12.2015

Обезщетенията за безработица у нас са сред най-високите в ЕС

| пълен текст на анализа |

Резюме

Борбата с бедността е процес, който не може да подмине въпроса за стимулите на уязвимите групи за постигане на независим и достоен живот. Редица изследвания[1] показват ясно, че наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляването на проблема с бедността. Интуитивно възниква въпросът защо голяма част от българите са икономически неактивни и дори не търсят възможности за заетост.

Отговорът може да бъде намерен само чрез анализ на въздействието, което данъчната, социалната и осигурителната политика имат върху стимулите за търсене на заетост, полагане на труд и достигане на лична икономическа независимост. Това е задължителен, но често пренебрегван момент при формирането на политиките за справяне с бедността.

Основен акцент в анализа е поставен върху капана на безработица, тъй като попадането в него се разглежда като една от основните предпоставки за последващо преминаване към ниска икономическа активност и/или невъзможност за повишаване на трудовия доход.

За България капанът на безработица през 2013 г. възлиза на 81,6%, като стойността му остава непроменена от 2011 г. насам. Това означава, че в състояние на заетост (и потенциално ниво на заплащане, равно на това преди да стане безработен), човек би получавал допълнителен доход в рамките на едва 18,4% от брутната си заплата, в сравнение с дохода, който получава като безработен. По този индикатор България се нарежда на 9-то място сред 27-те страни членки на ЕС, за които има сравними данни за 2013 година.

Взаимодействието между размера на обезщетенията за безработица и стимулите на безработните може да се разгледа и по друг начин – като се анализира каква част от чистата заплата на лицето бива замествана от обезщетенията.

Много от безработните лица в България нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Една от причините за това е относително високият размер на обезщетенията за безработица у нас. Според специализирания Tax and Benefits Calculator на ЕК България има третия най-висок коефициент на заместване на нетния доход след Латвия и Люксембург (виж таблица). Ако едно лице у нас се е осигурявало на своите реални доходи в периода преди да стане безработно, то би получавало обезщетение за безработица, равняващо се на 77% от нетната му заплата при средно 55,6% за ЕС[2]. Дълготрайният престой извън пазара на труда не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. За част от български граждани този престой е осъзнат избор на „доброволна безработица” с единствена цел получаването на обезщетения.

В същото време, капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС. Този фактор би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за навлизане или завръщане на пазара на труда, увеличаване на квалификацията и дохода или полагане на допълнителен труд от страна на работещите.

Фактът, че това не се случва (или поне не в достатъчна степен), е следствие от няколко основни фактора, между които:

Някои от възможните начини за намаляване на капана на безработица у нас са:

Всеки от по-горе изброените варианти, както и различни комбинации от тях, би спомогнал за намаляването на капана на безработица и създаването на стимули за работещите за по-бързо завръщане на работа. В противен случай българската икономика и данъчно-осигурителната система ще продължат да губят от продължителния престой в безработица на редица лица, които се възползват от съществуващата система и не бързат да се върнат на работа.

| пълен текст на анализа |

 

За коментар по анализа:  

Явор Алексиев 

икономист в ИПИ (02 952 62 66; yavor@ime.bg)

 


[1] За повече информация и анализи по проблемите с бедността в България, посетете сайта на проекта на ИПИ „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността”.

[2] Стойността за ЕС важи за втория месец от получаването на обезщетението. На седмия месец разликата е дори по-голяма – обезщетението в България продължава да се равнява на 77% от нетния доход на лицето в условията на заетост, докато в ЕС стойността е вече 43,7%. Разлика настъпва едва на тринадесетия месец, когато обезщетенията у нас, както и в още 11 европейски страни, биват преустановени. В останалите държави, обезщетенията за безработица продължават да бъдат отпускани, но вече заместват едва 25,8% от нетния доход.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

Към всички новини
Нагоре